Много хора на Земята все още живеят в родово-общинния строй. На племена. И това не са само някакви "изостанали" хорица в джунглите на Амазония или по едва изследвани островчета на Малайския архипелаг - не, те са сред нас. Такива са почти всички хора живеещи в Африка, такива са повечето араби, такива са друзите, такива са бедуините във Великата пустиня... Това са хора, за които границите нямат никакво значение. Те са свободни да се движат, те са свободни да преминават държавните "граници". Защото когато си в средата на Сахара кой може да ти каже къде свършва Мали и започва Буркина Фасо? И никой не може да ги спре. Защото те са там много преди тези граници да съществуват. И най-вероятно ще са там много след като тези граници бъдат заличени.

Такива сме и ние. Или поне трябва да бъдем. Защото за духа, за познанието - за тях граници няма...