Дневникът на Племето

… на този блог.

Да - всяко начало си има и край. На 3-ти юни 2005 съм пубилкувал първата си статия в този блог. Е, това, надявам се, ще бъде последната. Замразявам блога за неопределено време.

Ако се чудите защо - описал съм част от причините в новия си блог. Много моля тези от Вас, които са ме линкнали или четат - да заповядат в новия ми виртуален дом.

Благодаря и … до нови срещи!

Тая статия ще излезе малко сексистка, ама какво да направя. Не че няма и такива мъже де, но аз съм се сблъсквал с много повече представители на по-красивия пол…

Та по същество - всички жени си мислят, че да караш кола е супер яко. Поне в началото, докато все още не са правоспособни шофьори и са покарали малко колата на гаджето/бате/тате… На равния, прав и широк път без много движение, избран от тях. После се записват на шофьорски курсове, където инструкторът се отнася снизходително с поредната 18 годишна руса кукличка, особено ако действието се извършва през лятото. Получава заветната книжка, получава едно возило и… Се оказва, че пътищата в България не са като онзи, на който е “карала” преди това. Всъщност пътищата са тесни, разбити, с паркирали от двете страни автомобили, трябва да се извъшват и маневри на заден ход, простаците карат в насрещното, свирят ти, ръкомахат ти и изобщо карането не е както си го мислеше.

Това добре - да е мислела навреме, проблемът си е нейн. Обаче медалът има и друга страна.

Говоря си с една приятелка и тя ми споделя, че обмисляла да си купи кола. Чудесно, казвам ѝ аз. Търсели нещо малко, с 4 врати и автоматична скоростна кутия. Тук вече разпалено започнах да ѝ обяснявам колко по-удобна е такава скоростна кутия, особено за градско каране и т.н. когато тя ме прекъсна, че със скоростния лост са скарани и много бърка предавките. И така или иначе щяла да си купува книжката… Тука вече наострих уши. Ама ти нямаш ли книжка? Ми не, нямам. И защо… реши да си я купиш?! Не можеш ли да я получиш по нормалния начин?! Като знам какви олигофрени имат книжи със сигурност няма да се затрудни кой знае колко. Ами нямала намерение да си губи времето. Моля?!?!?!? Пък и какво толкова щял да я научи един инструктор, което нямало да я научи някой друг? Предполагам кого визираше като “научител” - изглежда свестен, може би е много добър и примерен шофьор - нямам наблюдения над това. Моментът не беше подходящ за задълбаване на темата, но пък веднага се сетих за един друг разговор с друга приятелка.

Прибира се момичето от Пловдив, където прекарала известно време с приятеля си, и супер въодушевено обяснява как той я е учил да кара. Как ѝ обяснявал да не се плаши от фаровете на насрещните автомобили при разминаване през нощта, не знам си още какво и как да спирала с ръчната спирачка. Тук вече ме стресира - Да спираш с ръчната спирачка?! Това пък защо? Ами - обяснява ми тя - видиш ли - когато натискаш педала на спирачката се блокират предните колела. Но ако двете спирачки не работят в синхрон може да се окаже, че едното колело е блокирало, а другото - не и автомобилът да се завърти. А когато спираш с ръчната се блокират задните колела и автомобилът не се завърта. Позяпах, попримигах и попитах дали е сигурна че точно това е искал да ѝ обясни онзи юнак или тя си прави някакви интерпретации на думите му? Сигурна била - точно това искал да ѝ обясни.

Та предполагам така може да те научи да караш един 24 годишен напет левент.

Друго ме притеснява мен, обаче. Ами ако това е представителна извадка за мирогледа на 18-25 годишните в момента?

Наскоро някой ме помоли да покажа снимки в “пълно бойно” при каране на велосипед. Е, не е съвсем пълното ми бойно снаряжение, но все пак и това е нещо…

Принципно ежедневно карам с протектори за колене 661 Race Lite Knee/Shin, протектори за лакти 661 Race Elbow / Forearm, каска 661 Pro Bravo и ръкавици Dakine Covert. На снимките съм без протекторите за лактите и ръкавиците ми са 661 CG-2.

Според много хора да караш в града с такова оборудване е прекалено. Достатъчна е само една XC каска и си готов. И аз аха да се съглася. Но днес се разубедих.

По ред причини ми се наложи да идвам от офиса до квартала точно 3 пъти. Последния път се спуснах по Свети Наум до хотел “Хемус”, после по “Арсеналски” до входа на Южния парк, от там по “Витоша” до Аптека, от там по Патриарх Евтимий до Петте кьошета и от там до Руски паметник и до офиса. Доста заобикаляне, но пък времето беше хубавко, карането - удоволствие, та си покарах.

Е, удоволствие беше до средата на “Витоша”. Където претърпях и първото си вело ПТП. И отново по доста малоумен начин.

Карам зад едно Пежо 206. Пича отби вдясно и спря. Тръгнах да го заобиколя и в момента, в който предната гума на велосипеда ми се изравни с неговата задна гума шофьорската врата рязко се отвори. Стиснах спирачките, естествено, но с тая скорост даже нямах възможност да се опитам да избера как да падна - просто се ударих директно във вратата, велосипеда остана там, а аз прелетях над вратата.

Честно казано ми се губи момента на удара. Просто като на забавен каданс видях вратата, стиснах спирачките и знаех, че нямам какво да направя и в следващия момент се приземявах по длани и лакти и се изтъркалях по асфалта пред вратата. Моментът с прескачането на вратата ми се губи, но предполагам, че просто съм минал съвсем близо до каросерията.

Резултатът: изкривено кормило на велосипеда (поправено в офиса), съвсем леко изкривена предна капла (според момчетата от BAS е пренебрежимо малко и не си струва да я сменям), лекичко ожулване на десния лакет и малко драскотини по боята на кормилото и рамката. И една повредена врата на Пежо 206.

Шофьорът се опита да ми се прави на мъж, ама го напсувах и си продължих. Да се спасява.

На self-check-а в офиса се оказа, че имам и лека синина в дланта на лявата ръка и ме болят скулите. Явно все пак съм си ударил главата, ама каската е поела удара. Добре, че бях с full face, че иначе XC-то мисля би ме deface-нало бая успешно.

Поуката: носете си протекторите и каските момичета и момчета. Помагат.

Малко по неприятен повод се случи, ама от днес до края на седмицата съм във ваканция. Ще правя супички, чайчета, колдрекси и фервекси.

От друга страна Надя вече е доста по-добре, което, разбира се, само ме радва.

А и времето е едно такова, особено подходящо за мързелуване у дома…

Не знам как пазарувате вие, но аз дрехите (най-вече) си ги пазарувам на принципа “любов от пръв поглед”. Просто обикалям магазините, а понякога и изобщо без идеята да си купувам дрехи, и чакам да я видя (дрехата) и да се харесаме взаимно. Знам, че като се видим и ще се познаем.

Но понякога искрата пламва много по-силно от обичайното. Просто имам чувството, че някои дрехи са като правени за мен. Например тази тениска:

Не знам кой е дизайнера, измислил тая тениска, ама все едно за мен е правена.

Жалко, че Надя няма велосипед.

За сега…

P.S. Снимката е взета без позволение от сайта на онлайн магазин Ride Sport. Обещавам още утре да ги компенсирам. Още повече, че явно продават и неща на Dakine, които все още не мога да намеря off-line. Те печелят.

Не знам - или аз не разбирам нещата, или те. Ма като се замисля - май са те. За хобитата става въпрос.

Всичко започна (добре де, не всичко - размислите ми в тая насока) в събота. Тогава се обадих на Тишо за съвет - къде мога да намеря хубав магазин за риболовни принадлежности. А да - решил съм да ставам риболовец. Ама не, не от онези, дето клечат по цял ден до някоя локва с 5 въдици и каса бира. Друго ми е на сърцето на мен - риболов на муха. С шнур. И обикаляне по рекички. Ама това е малко не по темата.

Та Тишо ми обясни къде има хубави магазини и ме предупреди, че все пак тия такъми са по-скъпи от нормалните. ОК, няма проблеми.

Метнах се на байка, изтъпанчих се в магазина, попитах за продукти за риболов на муха, показаха ми къде са. Отидох да разгледам и… щях да падна. Пръти - 950, 980, 1120 лв… Макари - 960, 1200, 1250 лв… То верно, че ме предупредиха, че са малко по-скъпи, ама това ми се видя прекалено малко.

Хех - продавачът явно се усети и ме попита имам ли изобщо някакъв опит. Обясних му, че нямам никакъв, той се усмихма и ме поведе малко по-нататък. където вече цените бяха двуцифрени с първа цифра 6 или 7. Оказа се, че първоначално съм гледал продуктите на Hadry - английска компания за производството на уреди за мухарски риболов. За вас не знам, ама аз като чуя за риболов на муха и веднага си представям двама английски лорда на средна възраст… Както и да е.

Нещото, което ме удивлява в повечето хора е отношението им към хобито. За мен това е дейност, в която наливаш едни пари и не очакваш възвръщаемост. Не и в традиционните мерни единици поне.

Прахосваш време също. И точно това време не го умножаваш по твоя hourly rate. Това си е твоето време, най-вероятно единственото, с което истински разполагаш. И което си крадеш, образно казано. Изключително много се впечатлих от изказването на един колега, който ме гледаше как си чистя лулата. Не ми ли отнема много време? Ами отнема ми, разбира се. Не ми ли омръзва да го правя след всяко пушене? Ми не, не ми. Трябва да го правя така или иначе… Ми не можело ли да се измисли нещо да измиваш лулата под течаща вода - щяло да става по-бъзро и лесно. Ми предполагам че може, ама то тогава да почна да пуша цигари - с тях тоя проблем го няма, пушиш я за 5 минутки и си готов. И всичко е песен? Едва ли.

Та за сега ще пропусна купуването на Hardy. Никога не съм пробвал и не знам дали това хоби е за мен. та смятам първо да започна с по-евтино оборудване.

Но, от друга страна, RAM DHX съм сигурен, че искам…

Странно.

Имах инсталирано Visual Studio 2008 Beta 2. Просто да го поразцъквам, не че ми трябваше за нещо сериозно.

Да, обаче сега ми потрябва Visual Studio 2005. ОК - не е голяма философия. Свалям Trial-а (90 дни ще са ми достатъчни за proof of concept и ще ми е ясно дали ще трябва да жертвам известно количество щатски долари или не) и докато върша това действие деинсталирам 2008 Beta 2.

Всичко вървеше нормално, докато по едно време Setup-а ми изкара едно прозорче, с нещо като: In order to continue Setup needs the process with PID 976 to be closed. ОК - пускам Process Explorer-а, намирам PID 976 и леко се втрещявам. Защо ли? Защото PID 976 е… Setup.exe.

Логично!

Valhalla падна. Умря. Windows (и в частност Vista) е виновен.

За всички онези, които не знаят - Valhalla е, или поне беше, домашното PC. Много, много стара и много, много вярна машинка. С един от първите Pentium IV - на 1.4 GHz. Спомням си, че с Надя преди около 5 години събрахме към 2000 лв за да я купим.

А от както през 2005 взех лаптоп и на Надя почти никой не я ползваше. Но продължаваше да си дава 24/7 дежурство. Преди известно време реших да я направя сървър за домашните проекти, та инсталирах Oracle Linux + Oracle 11g, а вчера, ядосан от невъзможността да подкарам Settlers 6 на моя лаптоп реших да му сложа един Windows Server 2003 (който така или иначе щеше да ми влезе в употреба) и да разцъкам Settlers-ите там. Да, да - ама не. Windows-а въобще не щя да се инсталира. Едни сини екрани, едни чудеса… Супер неадекватно се държеше. За това - Vista. Инсталацията прекъсна веднъж с един син екран и тук, но в крайна сметка успях да я инсталирам сравнително бързо. Подкарах и Settlers - с моята FX5900XT си беше по-скоро слайдшоу, но се играеше. Settlers-а не ми хареса особено много на пръв поглед (може би щото нямаше втори), но по едно време съвсем в началото на играта изби един син екран, Valhalla се изключи и… Това беше КРАЯТ. От тогава не мога изобщо да го пусна. Натискам power бутона, ама нищо не се случва. R.I.P.

Сега основният проблем е дали да си купувам ново PC. Игри не играя кой знае колко - тия, дето си струват съм си ги купил (поне повечето де) и си ги играя на лаптопа, щото са доволно стари. А да дам 2000 лв за нещо, дето няма да го използвам не ми се вижда особено разумно.

Или направо да взема да си купя един от евтините сървъри - нещо IBM-ско например? Той поне ще ми свърши някаква работа…

Днес засякох за колко време сутрин се придвижвам до офиса. 18 минути. С колелото. От заключването на входната врата до подпирането на велосипеда на стената в офиса.

От тях 7 минути каране. И 11 минути: отиване до гаража, отваряне на гаража, изваждане на велосипеда, затваряне на гаража, качване на велосипеда в офиса…

В крайна сметка - КПД-то на тая дейност не е особено високо.